Атеросклероза

НАЙ- ЧЕСТИТЕ БОЛЕСТИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО /ДИАП.1/

ДИАПОЗИТИВ 2

Живеем в едно особенно, динамично време. Резките промени в околният свят изискват бързо приспособяване. Което от своя страна води до стрес в по - малка или в по - голяма степен . А това има отношение към често срещащите се заболявания на нашето време. Освен това, като се прибавят и някой “традиции” на българската кухня, свързани с консумацията на повече мазни храни, везните сериозно се накланят към нарушаване на нашето здраве. Тъй като приемането на повече мазнини с храната е рисков фактор за атеросклерозата и свързаните с нея сърдечно - съдови заболявания

Според статистиките са СЗО България винаги е сред водещите държави по смъртност от сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. Това са най - честите диагнози на смъртните актове унас. След тях са рака и диабета.

ДИАПОЗИТИВ 3

Ще започнем първо с атеросклерозата. Атеросклерозата е общо заболяване на организма, местна проява на което е увреждането на големите и средните артерии. В основата на това заболяване стоят нарушения на липидната обмяна. Мазнините, най - вече холестерола се отлагат под формата на атеросклеротични плаки по съдовите стени. Съдовете се стесняват и при на над 70% от ширината им са налице симптоми. Понятието артериосклероза е по - широко от понятието атеросклероза. В него се включват още склероза на артериите, настъпили в резултат на инфекциозни и алергични аболявания.

Атеросклерозата е едно от най - разпространените заболявания , а нейните усложнения - най - честа причина за смърт и висок процент нетрудоспособност и инвалидност сред населението в най - напредналите и икономически развити страни.

Заболяемостта от атеросклероза в световен мащаб неотклонно нараства, като все по - често засяга хора от най - продуктивната млада и зряла възраст.

Относно причините за развитието на това заболяване, може да се каже че та са конплексни. И колкото повече рискови са действали едновременно при даденото лице, толкова по - голяма е вероятността то да заболее от атеросклероза. Рисковите фактори се делят на : метаболитни, т.е. свързани с храната, която приемаме и особенностите на нашата обмяна, ендогенни, т.е. вътрешни фактори, екзогеннни, т.е. външни фактори.

Метаболитни фактори -повишеното съдържание на липиди в храната , и от там в кръвният серум е основен рисков фактор за развитието на атеросклероза. Съществува тясна корелация м/у нивото на серумния холестерол и степента на увреждане на съдовата стена от атеросклеротичният процес. За това ще спра накратко вниманието ви върху обмяната на мазнините при човека. Още повече, че изследването на показателите на мастната обмяна влиза в програмите за изследване на сърдечно болни и хипертоници. И ако сте хипертоник, сигурно сте получили от личния си лекар талонче за изследване на тези показатели. Кои са те, какви са условията за изследването им? Кога са повишени, какво е холестерол, има ли добър и лош холестерол ще разгледаме по - нататтък в темата. От общата енергийна стойност на хранителната дажби 15 % на белтъците, 50-60% на въглехидратите, 25-35 % на мазнините

В началото няколко думи въобще за мазнините - за тяхното биологично значение. Мазнините, или още ще ги наричаме липиди са група от разнообразни съединения, неразтворими във вода.

ДИАПОЗИТИВ 4

В организма липидите се намират главно в клетките на мастната тъкан - подкожна мастна тъкан, голямото було на перитонеума, мезентериума, бъбречната мастна капсула. Общото количество на мастната тъкан у човек е 10% от телесната му маса при слаби индивиди до 35% от телестната маса при затлъстяване.

За сравнение - човек се определя като млекопитаещо със сравнително високо мастно съдържание. При някои организми, при които подкожната мастна тъкан има роля на термоизолатор.

ДИАПОЗИТИВ 5

например китовете, обитаващи арктическите морета, мастната тъкан е не повече от 35% от телесната маса. Няколко думи за физиологичната роля на липидите , или мазнините.

1. Структурни елементи на клетъчните мембрани

2.Холестеролът като междинен продукт на мастната обмяна е предшественик на важни за организма вещества , каквито са витамин В, жлъчните соли, стероидните хормони .

3.Подкожната мастна тъкан има ролята на изолатор при терморегулацията.

4. Мастната тъкан, която обвива вътрешните органи, служи като буфер - предпазва от травми и фиксира органите. Затова при силно отслабване може да се появи т.н. птоза на вътрешните органи, т.е. свличане.

5. И на края може би най - важната роля на липидите.

Те са важен най - мощен енергиеен източник. При нормално хранене задоволяват около 40% от енергийните потребности на организма.

1 грам белтъци или 1 грам въглехидрати дават 4КсаI енергия, а 1грам мазнини - 9КсаI енергия.Мастната тъкан е акумулатор на енергия под формата на триглицериди. Те се залавят и натрупват в мастните клетки след нахранване и се отдават за разграждане в органите в интервалите между приемите на храна и при гладуване.

ДИАПОЗИТИВ 6

Енергийното съдържание на мазнините от животински произход / наситени/ и тези от растителен произход /полиненаситени МК/ е едно и също. Няма съществени различия в усвояемостта на двата вида мазнини.

Един любопитен факт - приблизителни изчисления показват, че ако енергийните запаси у човека бяха от въглехидрати, той би трябвало да тежи с 30-40% повече и да изразходва съответно толкова повече енергия за придвижването си.

Често ще се срещаме с понятията: липиди, холестерол, триглицериди, добър холестерол, лош холестерол. Казахме, че липидите са съединения, които са неразтворими във вода, но в процеса на обмяната и те трябва да се транпортират във водната среда на кръвната плазма /течната съставка на кръвта/. За тази цел те се свързват с белтъци на кръвната плазма в големи многомолекулни комплекси, които са техни разтворими транспортни форми и се наричат липопротеини. Липопротеините при центрофугиране се разделят на пет основни класа, благодарение на различната си плътност.

ДИАПОЗИТИВ 7

1. хиломикрони

2.липопротеини с много ниска плътност

3.липопротеини с междинна плътност

4.липопротеини с ниска плътност - LDL

5.липопротеини с висока плътност - HDL

Тези подробности ги споменавам, тъй като последните две групи ще представляват днес за нас практически интерес. Да кажем няколко думи за обмяната на холестерола. Всички животински клетки задоволяват нуждата си от холестерол като или го синтезират, или го набавят от кръвообращението, където той циркулира в състава на споменатите липопротеинни частици. В организма се поддържа постоянен клетъчен фонд на холестерол, чието попълване и изпразване са уравновесени.Когато се наруши това равновесие, поради това, че липидите са неразтворими във вода, се стига до отлагането им в:

1. артериалната стена - плаки.

2. жлъчния мехур - като жлъчни камъни

3. кожата - ксантоми

и това именно е спечелило лошата слава на холестерола като увреждащ фактор. Всъщност, холестерола е нормална и необходима съставка на организма.

ДИАПОЗИТИВ 8 Например той е много важна съставка на майчината кърма тъй като има важно значение за изграждането и развитието както на централната нервна система, така за миелинизирането/ изграждане на изолацията на нервните влакна/.

Той съществува в две форми - своободен холестерол или неестерифициран и т.н. “естерен” холестерол, т.е. свързан с дълговерижни масни киселини.В клетките е свободен холестерол, а в кръвта - естерен холестерол - свързан с мастни киселини..Холестеролът непрекъснато се пренася от местата на секретирането му до местата на неговото използване.

ДИАПОЗИТИВ 9

Централна роля в тази обмяна играе черния дроб. Той има двойствена функция - от една страна секретира холестерол в кръвообращението в състава на липопротеини, а от друга го отделя от органзма под формата на жлъчни киселини и холестерол в жлъчния сок.

Плазменият холестерол е смес от ендогенен, секретиран от черния дроб, и екзогенен - доставен с храната. Приетият с храната холестерол се разгражда от ензим на панкреаса и пасивно преминава през мембраната на чревните клетки, където отново се свързва с масни киселини =>ХМ - хол+ТГ. Средно 1/3 от съдържащият се в храната холестерол се усвоява.

Когато динамичното равновесие на този двупосочен обмен на липиди се наруши се установява увеличено количество на циркулиращите в кръвта липиди. А това води до горепосоченте промени : образуване на плаки по кръвоносните съдове, жлъчни камъни и ксантоми.Най - голямо практическо значение има измерването на общ холестерол, триглицериди и холестерол в HDL - т.н. “добър” холестерол, и холестерол в LDL, т.н. “лош” холестерол.

Какво е важно да знаете, ако трябва да си изследвате тези показатели?

1. Ако при предходно изследване са ви открити повишени стойности и приемате медикаменти за снижението им, изследване трябва да си направите поне 1 - 2 седмици след като спрете да пиете тези лекарства .

2. Да си направите изследването след 12 - часова гладна пауза, т.е. вечерта преди изследването да вечеряте по - рано, например препечен хляб и сирене, т.е. лека храна без мазнини и сутринта на гладно да дадете кръв за изследване. Какво би се се получило ако не се спези това изискване?

Известно е , че след нахранване се повишава нивото на триглицеридите и това би могло да заблуди в диагностиката.

ДИАПОЗИТИВ 10

Особенно ако предната вечер сте прекарали с руската салата, или дори ако сте хапнали една филийка с майонеза, сигурно е, че триглицеридите ще бъдат над нормата . Освен тези два показатели холестерол и триглицериди за да се види нивото на мастната обмяна се изследват и други показатели - т.н. “добър” холестерол - HDL, или ЛПВП.

ДИАПОЗИТИВ 11

Съществува една привлекателна теория, разработена от двама учени Рос и Гломет за предпазващото действие на ЛПВП / липопротеини с висока плътност/ срещу атеросклерозата. Допуска се, че ЛПВП поемат от тъканите излишния холестерол и го пренасят до черния дроб за отделяне от организма. Но все още много страни на тази хипотеза не са изяснени.

Нерядко увеличението на плазменият холестерол е предизвикано от храната.

Съществува взаимозависимост между количеството на холестерола, внасян с храната и нивото му в плазмата.

Черния дроб има голям капацитет за обработване на холестерола, постъпващ с храната, но се включват и други механизми - като се подтиска собственото образуване на холестерол от организма, и се засилва отделянето му със жлъчния сок. Понижаващ холестерола ефект имат полиненаситенитените масни киселини, които са от растителен произход.

диапозитив 12

Понижаване на холестерола настъпва и при диета, богата на въглехидрати, растителни и рибни мазнини /ескимосите по - рядко боледували от инфаркти, въпреки, че основната им храна е риба/ , честотата на атеросклерозата е много по - малка. Нарушенията на мастната обмяна и на холестерола обаче не винаги се дължат на неправилното хранене. Най - общо те се разделят на вродени и придобити. Вродените се дължат на генетични дефекти. Създадени са много различни класификации, почиващи на различни принципи, но те са твърде сложни и няма да ги разглеждаме. Тези, които са вродени се наричат още първични. Вторични са тези нарушения, които се дължат на друго заболяване и те обхващат 40% от всички случаи и се срещат в 3-5% от възрастното население. Най - голямо практическо значение за здравето има определянето на следните показатели: общ холестерол, триглицериди, холестерол в HDL, LDL. От тълкуването на тези показатели може да се извлече информация - има ли нарушение на мастната обмяна.

Най - прекият начин за предсказване на риска от тежки клинични прояви на атеросклероза е последователният отговор на следните въпроси:

1. Има ли хиперлипемия, т.е. повишено ниво на мастна обмяна?

2. Представлява ли тя риск за здравето ни?

3. Първична ли е или вторична?

4. Какви са мерките за предпазване или оздравяване?

диапозитив 13

На първият въпрос - Има ли хиперлипемия? - може да се отговори с определението на холестерола. Тук трябва да се има впредвид, че през зимата холестерола е по- висок, и, че са възможни интраиндивидуални вариации до 10%/т.е.+/- 0,67mmol /l /. От значение е и разпределението “добър”/ “лош” холестерол. Водещо е значението наопределянето на холестерола при оценнка на риска от ИБС. Всяко спадане на холестерола с 1% намалява с 3% смъртността от атеросклеротични инцидени, а честотата на миокардният инфаркт намалява с 20%, т.е. ако началното ниво на холестерола е било 6,0 и спадне само с 1%, т.е. с 0,06 до 5,94 риска спада с цели 20%!

идеално <5,l

гранично 5,2-6,5 - умерен риск

висок риск >6,5

Ако попадаме в зоната на умерен или висок риск трябва да се отговори и на втория въпрос - До каква степен е риска? - тук се оценяват триглицеридите, HDL и LDL, според техните рискови граници. Повишаването на лошият холестерол / LDL /, и спадането на добрият /HDL / с по 1% увеличава с 6% риска от инфаркт на миокарда и други тежки атеросклеротични прояви.

Другият показател - триглицериди . Повишаването им с 1% увеличава риска от атеросклероза с 2%. Освен това повишените триглицериди са са независим рисков фактор за панкреатити и диабет. Хиперлипемията благоприятства постепенното натрупване на липиди в стената на артериите, в някои случаи това става още от ранно детство /случай на дете с повишен холестерол/. На тези места се отлагат клетки, прорастват гладки мускулни влакна и се образуват плаки от съединителна тъкан. С годините те калцират =>кръвоизливи, тромбози предимно в сърдечните съдове, аорта, мозъчни артерии, периферни съдове.

Винаги ли трябвада ни тревожат повишените стойности на тези показатели?/хиперлипемия при бременност/.

Трябва да знаем, че има някой физиологични нормални състояния, при които тези показатели са променени , или при някои заболявания - други, не на обмяната .

Например повишена стойност на холестерол при :бременност, прехранване с яйца и мазнини /някои използват диети, основаващи се на употреба на яйца и майонеза, но отслабването тогава окъде дадойде и какво ще е нивото на холестерола? / , чернодробни заболявания /атрофия, цироза, отравяния /, бъбречни заболявания, хипотиреоидизъм /намалена функция на щитовидната жлеза/. Но независимо каква е причината повишен холестерол се среща при 50% от болните с атеросклероза и заема първо място сред факторите за оценка на сърдечния риск. Повишени триглицериди - при бременност, контрацептиви, диабет, бъбречни заболявания, алкохолизъм, панкреатити и др.

Но независимо от причината повишените триглицериди са рисков фактор за панкреатити, диабет, атеросклероза.

Много данни през последните години потвърждават връзката между нарушенията на метаболизма на въглехидратите и атеросклерозата .Честотата на усложненията от атеросклероза при захарен диабет е много високаСмъртностт от ИБС при мъже със захарен диабет е близо 5 пъти по - висока в сравнение с недиабетици.

От ендогенните / вътрешните/ фактори значение имат полът и възрастта Заболяемостта е по - висока у мъжете до 50 годишна възраст в сравнение със жените, у които тя настъпва по - късно. Вероятно възрастта отразява времето, необходимо за съдовите увреждания. Изразеността им се определя до голяма степен и от продължителността на въздействие на едни или други рискови фактори. Установено е например, че естрогените /женските полови хормони/ намаляват мазнините в кръвта, с това именно се свързва отонсително ниската заболеваемост у млади жени.Конституцията на индивида има също значение за развитие на атеросклерозата. Последната по - често се наблюдава у хиперстеници, отколкото у астеници. Други заболявания, които ускоряват развитието на атеросклерозата са: затлъстяването, нарушената липидна обмяна, хипотиреоидизъм /.../, хипогонадизъм /.../, чернодробна недостатъчност, холелитиаза, нефролитиаза, нефрозен синдром, подагра.

диапозитив 14

Екзогенни фактори - прехранване с мазнини и белтъчини от животински произход. Най голямо значение както отбелязахме и по - горе има холестерола, който се съдържа в продуктите от животински произход. Ненаситените мастни к-ни, които се съдържат в маслата от растителен произход не водят до развитие на атеросклероза.

Важно място заемат и нервно - емоцоналните напрежения, които могат да променят липидният и белтъчният метаболизъм.

диапозитив 15

Тук се включват и резките промени в обкръжаващата среда, начинът на труд и живот, бързата урбанизация и напредък в техниката, промените в социалното и служебното положение . Като външни фактори роля играят и заседналият начин на живот, намалената физическа активност, индивидуалният типна психичните реакции (амбициозност, хиперреактивност и други поведенчески реакции).

Какво представлява сърдечният инфаркт?

ДИАПОЗИТИВ 16

Години преди инфаркта се развива т.н. исхемична болест на сърцето /ИБС/ Всъшнос ИБС се явява атеросклероза на сърдечните кръвоносни съдове. Атеросклерозата може да започне да се развива още от 15-18 годишна възраст. Но едва около 40-50г. възраст се наблюдават болки в сърдечната област, стенокардия.При стрес или физическа работа, когато сърцето се нуждае от повече кръв и съдовете му трябва да се разширят, за да я поемат, неразтегливите и стеснени атеросклеротични съдове не могат да направят това. Недостига на кислород до сърдечният мускул води до поява на болка. И болните с установена ИБС, знаят че в този момент трябва да вземат таблетка нитроглицерин под езика. Всеки пристъп на сърдечна болка говори за заплаха от инфаркт. Съществува и т.н. тиха исхемия. При него недостига на кръв и кислород до сърцето не е съпроводено с болка. При тези хора инфаркта е изненадващ.

ДИАПОЗИТИВ 17

Всъщнос накратко какво се случва при инфаркт?

Една от атеросклеротичните плаки се разязвява и се пуква. Върху нея се образува тромб, който запушва сърдечната артерия. Така кръвта и носеният от нея кислород не могат да достигнат до клетките на сърдечният мускул. Резултатът е смърт на този некръвоснабдяван участък, силна болка, породена от липсата на кислород. Най - често пациентът усеща силна болка в гърдите, в ляво, по хода на лявата ръка. Има случаи с болка в гърба, горната част на корема, или по дясната ръка. Може да се наблюдава чувство на силен натиск, задух, изпотяване, страх от смъртта. След трикратно поставяне на нитроглицерин под езика през 5 минути без ефект обезателно трябва да се потърси личен лекар или спешна помощ, да се направи ЕКГ, и по нея вече да се прецини дали се налага режим на легло и интензивно лечение /при инфаркт, нестабилна ангина - задължително/. Глупаво е и много рисковано ако не се потърси помощ.

РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА ИНФАРКТ -

2 ДИАПОЗИТИВА 18,19

!!! При диабетиците инфаркта обикновенно е безболков. Това вероятно се дължи на увредените нервни окончания от нарушената обмяна в следствие захарният диабет. При тях дори и риска от инфаркт и инсулт е по - голям! Неконтролираното високо кръвно налягане уврежда съдовете и улеснява разкъсването на атеросклеротичните плаки. За много от хората високото кръвно налягане не е болест, а “фамилна или лична особенност”. Те отказват да приемат антихипертензивни лекарства, или предпочитат да си починат от тях.

Неконтролираит диабет поради несериозност в спазването на диетата, лечението и проверката на кръвната захар

Противозачатъчни таблетки и ранна менопауза.

Възраст и наледственост.

Как да живеем ако сме прекарали инфаркт?

Важат приннципите за здравословен начин на живот + редовно посещение при лекаря, поне един път в месеца. Риска от повтаряне на инфаркта е най - висок през първата година. Вторият инфаркт обикновенно е смъртоносен, а третият е почти задължително такъв. Като профилактика на инфаркт - Х1т аспирин дневно след храна. Лекарствата от групата на Бета блокерите - обсидан, пропранолол, атенолол, корвитол, които удължават преживяемостта на прекаралите инфаркт, никога не се спират рязко! Преди спирането им е необходимо постепенно да се намали дозата, в противен случай може да се получи тежка хипертонична криза или нов инфаркт.

Да не се правят “почивки”!

ДИПОЗИТИВ 20

ИНСУЛТИ : ИСХЕМИЧЕН/ постепенна отпадна симптоматика/

ХЕМОРАГИЧЕН - СИЛНО ГЛАВОБОЛИЕ, ПОВРЪЩАНЕ от менинго - радикулерното дразнене, ИЗПАДАНЕ В БЕЗСЪЗНАНИЕ -

В заключение - мисля, че изводите са ясни: само една илюстрация на това, което говорихме ще споменем резултатите от едно проучване в Абхазия ...... извършено при лица от двата пола на възраст 90-106 години.

Правят се следните изводи :

1. ниско ниво на холестерола под 4,47 mmol/l

2.ЛПНП или LDL- “лош” холестерол нисък - под 2,74mmol/l

3.ЛПВП “добър” холетерол, или HDL - високи стойности

Заключение Голямо значение имат препоръките относно начина на живот, на хранене, на труд.

ДИАПОЗИТИВ 21

Препоръчва се по - голяма физическа активност - упражнения, туризъм, плуване, физическа работа. Двигателният режим трябв да бъде индивидуализиран.Да се спре тютюнопушенето, особеннно когато е съчетано с другите рискови фактори

- диета, профилактика

ДИАПОЗИТИВ 22

Черният хляб е богат на витамин Е - антиоксидант и притежава антиатерогенен ефект. Черният хляб е по - ниско калоричен, тъй като е по - беден на въглехидрати от белия. А както споменахме при прехранване въглехидратите се превръщат в мазнини.

ДИАПОЗИТИВ 23

В САЩ е проведено пручване сред мъже на средна възраст, употребяващи ежедневно малки количества ядки. Установено е, че те два пъти по - рядко боледуват от инфаркт спрямовръстниците си, които нямат навик да употребяват ядки.

Достатъчни са една кафена чашка ядки на 5 дни в седмицата

Д-р Михайлова ЦАСД - Плевен

Д-р Михайлов ЦАСД-Плевен